Една пъстърва, за седем пури

#1
Здравейте, приятели. Реших да преведа един много хубав разказ,защото ме потресе, колко са еднакви въжделенията, и проблемите на нашего брата мухаря-дори да е световно известен, и ловящ на река от сънищата.. Бележките в скоби са мои.
Човекът е Том Розенбауер- работещ във "Орвис" 36 години-от момче на "Ксерокс"-а, през инструктор по кастинг, директор връзки с общественоста, главен редактор на "Орвис нюз"-10 години. В момента е директор маркетинг.
Том лови на муха от 14 годишен, обиколил е целият свят. Той въвежда в Северна Америка главите за нимфи, изобретява волфрамовата глава, магнитният държач за кепа. Издал е десет книги за муха, световно известни. Пише за такива авторитетни издания ,като "Фийлд енд Стрийм","Флайфишермен", "Одюбон", "Флай род енд Рийл", и други.
Том живее с жена си и детето на брега на любимата река, във Южен Върмонт.
И така ,ето неговият разказ :
" Това е истинска история. История за необикновено голяма пъстърва, нечистотии, еднодневки, наводнения и засухи. Ако вие си помислите да се усъмните в думите ми, попитайте за размера на рибата който и да е запален рибар. Нещо може да се узнае и от научната литература, а нещо може и аз да обясня-но рискувам да загубя читателите си, воглаве с редактора ..
Така че, никакви проверки-иначе трябва да купувам по-евтини пури..
Катастрофалното намаляване на популацията на речна пъстърва предизвика смесени чувства. Между 1993 и 1997 плътноста на популацията в размер от 25до 35 см. спадна от 200 бройки на миля до 50. Най-лошото е, малките пъстървички намаляха рязко-от 1400 бройки на миля до около 100. Уловът намаля на 80%, но моята любима река -Батънкил продължаваше да тече, и конкуренция от други опитни риболовци нямаше.
Аз имам едно любимо място в горното течение. За 23 години не съм видял никого от местните,само светлините на челниците им, във мъгливите априлски нощи. Виждам следи от тях, на сутринта- отсечени дървени чаталчета за пръчките,тлеещи въглени,и празни бирени кутии" Ред Мен", които те от възторг са хвърляли, когато пъстървата е удряла на дънните въдици. Колчетата по брега ме предупреждават, да не замятам в този вир-рибата е хваната, и отнесена вкъщи-за трапезата. Аз вероятно, познавам най-малко двама от тези-единият ми продава дърва, а дъщерята на другия играе във местният футболен отбор, в който играе и моята дъщеря.
Аз ловя в места, където е невъзможно да се лови от брега, и може само да се добереш, лавирайки, с гащеризон. На този участък от реката няма малки риби-не им е мястото тук. Реката е голяма ,мътна изобилстваща от корени. Трудно се ходи, не знаейки, къде да стъпиш, сред променящите се пясъчни коси . Никога не съм виждал рибари през деня, един път само Джим, и то само защото с Джим и Мат живеем на брега на реката, и ловим заедно . И тримата имаме неписани правила, и участъци, на които не ходим. Стотици часове наблюдение ни научиха, къде са стоянките на рибите, и никой "пришълец" няма да издържи и пет минути, и ще избяга от това прокълнато място, където не стига, че няма риба, ами и гащеризона ще напълниш за нищо ..
Да се каже, че аз съм много талантлив мухар- не, аз съм просто обикновена откачалка, практикуваща това вече повече от 30 години .Това не е хоби-това е мания !
Когато съм на пътя- а път аз наричам реката, се движа толкова бързо, знаейки че "тук" няма в момента нищо, а "там" едва ли си струва замятането, че един приятел, който се опитваше да ме догони във горно Колорадо, ме кръсти "Мухарският Джеймс Браун"- не му давай ядене да яде, само го остави да лови- напълно обсебен..
Тази ми обсебеност ми дава сили да дебна пъстървата с часове.
И тъй, миналата пролет седнах да почина на едно място, което обикновено подминавам. Трудно би се задържала риба тук, освен някоя "самоубийца". Брега е покрит с малки камъчета, и сноват норки-насам-натам. Предишната вечер случайно сгазих една, и ми стана мъчно, защото болезнено много ми напомни за домашното порче във къщи..
И тъй, седнах да погледам норките, и си запалих една голяма " Маканудо". Някъде бях чел, че нашето периферийно зрение по-бързо регистрира движение.. Какво да говорим за излизаща пъстърва, междо мехурите и водовъртежите, заставяща пулса да се ускори !! Това атавистично чувство, на което аз съм се научил да вярвам, ми каза, че нещо се показва до далечният бряг..
Да предсказваш хачът на Батънкил, е като да натискаш сляпо копчетата на автомат за напитки или цигари-никога не знаеш, какво ще излезе. През тази нощ имаше само малко спинери Хендриксон, и Паралууп, както и малко ручейници, и мушички, които рибата все едно не събира. Аз си набелязах един спинер, който се въртеше в основният поток, едва забележим при оскъдната светлина, докато не го хвана страничен поток, и не го завлече във водовъртежа под голямата елша. Насекомото изчезна-без звук, без кръг. Един- единствен мехур, толкова голям-като направен от децата с техните пластмасови кръгчета.
Аз щях да пропусна тази риба, ако просто се мъкнех срещу течението ,зяпах настрани, и не бях спрял да запаля пура. Не се лъжа на баналности, раздавани от "майстори"-ще ви кажа едно -първото хвърляне е най-важно .
До рибата не можеше да се достигне по никой начин-беше далеч, беше бързо, и дълбоко. Единственият достъп бе по косата, намита от предишното пълноводие. Но на Батънкил никога не кълве надолу по течението . Тези хитреци те усещат, и се намъкват в дупките на ондатрите веднага.. Тактиката, която перфектно работи на "цивилизованите " риби на Бигхорн, на Батънкил просто не върви .. В тази вечер аз не си намокрих гащеризона, а просто наблюдавах, и преценявах..
Риболовът на едра пъстърва е самотно преследване . Обичам да съм сам. Като видя кола, макари на половин миля, се махам. Ходя с други риболовци, но това трябва да е просто обикновен ден, без планове . И винаги се усмихвам наум- защото хората си представят, че примерно с Джим сме рамо до рамо - а ние хващаме веднага в различни посоки , и се събираме едва вечерта ,за да споделим впечатленията си.. Нека гадаят, какво ни свързва, и какво ни изкарва по тревога от вкъщи, през меките майски вечери, когато започне хоровода на еднодневките ..
На другият ден лових на 80 фута от моята риба, хванах няколко малки пъстърви, и дори не погледнах натам. След това излязох на брега, подминах мястото, и когато слънцето се спусна над върховете на елшите, седнах и запалих пура. За този час, докато пуших, рибата излезе един,два пъти, но не почуствах ритъм в нейното излизане . Когато рибата започне да излиза в ритъм, лакомо, тя става лесна плячка , но това не стана.. Така че, допуших пурата, и я оставих на спокойствие.
На третата вечер духаше силен вятър, така че изпуших пурата за половин час. Вятърът бързо отнесе обивката от " Кънектикът Шейд"/специален сорт тютюн,който се отглежда на сянка,под огромни навеси, опънати над насажденията/. Вечерите, в които се вижда рибата, и се храни, са такива, каквито трябва да бъдат- и аз не мисля за нищо. Но когато нищо не се случва, ме обзема паника . Така стана и тази вечер, и аз си спомних за намаляването на популацията , и малките пъстървички .
Няма никакво съмнение, че Battenkill си остава все същата от деня, в който "бащите на града" в Манчестър решиха да обърнат внимание на "Актът за чистотата на водите", и замениха старата пречиствателна станция ,която задържаше само едрите отпадъчи, с нова, която филтрира всичко. Сега моята дъщеря се къпе в реката без опасения, но ичезнаха ходещите по водата паяци.. А и намаляването на рибата трябваше да има обяснение.. Изведнъж се сетих за трите нови голф-клуба, които направиха в горното течение, и за мощните хербициди, които ползваха. Сетих се и за Чернобил, и за това, как въстановяването на числеността в Нова Англия на бобрите доведе до затлачването на малките потоци, в които пъстървите хвърляха хайвер, и за това, как строителството в Манчестър намали дебита на подпочвените води, и свали хоризонта им..
Не смятах да оставям въпроса така- и съдбата ме срещна с Нейл Рингер, един от ведущите специалисти по динамика на пъстървовите популации в нашата страна . Нейл, освен всичко друго, е маняк на риболова на суха муха. Така че ме разбра, дет се вика, от половин дума. Когато му писах, той в отговор ми изпрати по пощата изследване, което направил на една малка река в Сиракуза,до Ню Йорк. Изследвал плътноста на придънните рибки- бабушки, мрени, кленове, дългонос елец /риба, подобна на белицата в черноморските реки/. Оказало се, че силната засуха от лятото на 1991 и92 години е последвана от наводнения през пролетта на 93 и 94. Това било катастрофа за пъстървата-защото малките обичат плитките бързеи, които пресъхнали, и те били принудени да отидат във вировете, където били изядени от всички останали риби !! А наводненията през март отнесли зародишите, току-що излизащи от чакъла на дъното. И така ,две засухи и две наводнения подред оказали катастрофално влияние на пъстървата в Североизточните Щати..
Аз се задоволих с това обяснение, и се надявам, че Бог ще си свърши работата, и Батънкил ще се възроди от пепелта ..
Четвъртата вечер на пушене на пура беше прекрасна.Реката спадна, което ми позволяваше да се добера до мястото по пясъчните коси. Еднодневките се рояха, а моят "приятел" събираше с регулярноста на метроном..Реших да си допуша пурата. Десет минути по-късно осъзнах, каква грешка съм направил. Чу се отдалечено шлюпане и удари на пластмасови весла у алуминиев борд.. Ужас! Ненавиждам канута,ненавиждам!! Гъст акцент от централните щати, някакъв идиот,с още някой,"сезонни" туристи... "Отиваме нагоре, брат, жив и здрав.."-" лайно кучешко такова!!"...
Вън от себе си, хвърлих фаса, и си тръгнах, без да се обърна. Четири вечери, четри пури- и нито едно замятане .
Петата вечер беше оптимистична. Излезнаха еднодневки "баетис". Има ги само на един отрязък от 5 мили ,на целият Батънкил. Малко, бъчвообразно телце, съотвенстващо на 18 номер, и крила, съответстващи на 12 номер, и повече прилича на "Трико", отколкото на друго нещо ..Когато излязат, ВСИЧКИ пъстърви в реката се самозабравят-дори тези, които се ловят на фенер "Кулеман", на дъно ..
Аз тръгнах, но нечий горещ ,кисел дъх на врата ми минапомни, че още лошите неща не са минали .. Казах ли ви за БИКА??!! На полето до реката открай време си пасяха стадо крави. Техният прекрасен весел вид се обясняваше с това, че редом с тях пасеше бик-висок, представителен красавец. Винаги ми преграждаше пътя, и ме душеше, но иначе-самата любезност. Понякога, в лошо настроение, беснееше и мачкаше храстите около мене. Но винаги съм го разглеждал като препятствие за кастинга, а не като опасност за живота. Във всеки случай, нагазвам в реката -перспективата да съм матадор, въоръжен с мухарка, е по-непривлекателна от тая, да напълня гащеризона ..
Веднъж пратих на тоя участък приятел, казах му,че бикът е безобиден.. Вечерта, връщайки се в Шорт Хилз, той ми се обади, и гласът му беше пълен с адреналин.. Никога не съм си представял, че биковете отличават един човек от друг..
Без да бързам, си допуших пурата. Още е светло, маса насекоми, сигурен съм, че "моят човек" вечеря сериозно. Отдалеч виждам познат плясък- това е той, "мистър Голям". Не е най-голямат риба в реката, това е ясно- миналата година, когато въобще никаква пъстърва не се хранеше, огромно излизане "на хълбок" в средата на реката ме порази. След като смених девет мухи, аз хванах тази риба. Тя беше въобще най-голямата риба, която съм хващал, и няма да ви кажа размера, защото няма да повярвате.Беше по голяма от тези, които съм хващал в Уайоминг, Айдахо или Монтана. Оттогава я пробвам няколко пъти, но резултата е-" аз съм тук, но няма да се поддам на изкушението,и да ти клъвна.."
Аз планирах до най-малките подробности откъде ще вляза ,как ще заметна, и какво ще вържа, ако не вземе моят "спинер", но въпреки това, ми отне 15 минути да се добера до мястото за подаване-знаех, че не мога да си позволя да пусна дори лека вълна срещу течението . Прицелих се, замахнах с разчет да подам малко над наклонената елша, но сбърках с 10 сантиметра. Типета се преметна около едно клонче, а мухата се върза красиво , почти като възел "Бимини".. Напънах да скъсам, проклетият клон се огъна, и шибна после като тетива. Пъстървата тази вечер повече не се показа..
Вечерта на шестата пура бе прекрасна .Въздухът бе наситен с влага, природата сякаш за момент замря, когато слънцето залезе, вятърът стихна, клонките спряха да се клатят, и даже движението на пътя, някъде там, замря за минута, готвейки се да посрещне вдигането на пъстървата.. Еднодневките се рояха, и аз бях сигурен, че рибата ще излезе от дупката под елшата на основната струя..
Аз знаех, как ще хвана моята риба, знаех мухата, на която ще ми клъвне, и даже не допуших пурата си, стиснах я със зъби , и нагазих. Удължих типета си 6Х до метър и петдесет, за да намаля дрифта сигурно. Хвърлянето беше прекрасно,проводката -идеална, рибата засмука сигурно, и се отправи в своето убежище под елшата.. Поводът ми се омота в корените, аз усещах вибриращото съпротивление- видях го, омотан около един корен, треперещ от струята..
Вечерта на седмата пура беше самотно-тъжна. Еднодневките бяха минали, рибата не се появяваше под елшата. Аз изпуснах възможността, и изплаших моята риба..
Следващата пролет ще я пробвам с 5Х...."
/Със незначителни съкращения/
Поздрави, и приятно четене!

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 6 и 0 госта

cron