Подранило пролетно отдръстване вдън гори Тилилейски

#1
Ку-ку, мили приятели, другари, колоси, капацитети, корифеи, икони, идоли, мухарски богове от първи, втори и трети разряд – открихте ли? Като се изключат традиционните откривания(които лично за мен бяха съсипващи и още точа сополи като гол охлюв) с гравитиращото около тях черпене, от царящата пълна конфиденциалност бих останал с впечатление, че всички са минали към филателия и колекциониране на салфетки. Като стана дума за филателия, си спомням, как баба ми беше споделила с комшийката на село, че съм много запален филателист, а тя я бе успокоила с думите „Като порасне ще влезе в пътя…”…
И след тези дребни схоластични отклонения е ясно, че очевидно аз ще трябва да отдръстя работата, доколкото съм в състояние, пък белким текне някакво споделяне, макар и като пърцуца…
Та значи, след като откровено се одървих на самото откриване(и елегантно го „аранжирах” с капотиране) и прекарах предната неделя в откровено мърсуване, тази реших да счупя каръка. Но не просто да го сцепя като китайски дуралекс, а направо да го разбия така, както Зевс е разцепил Гибралтарските скали, посветих предната събота на риболов. Няма да ви казвам как се почувствах, след като се прибрах след отдаване на дължимото на св.Трифон и отворих кутията си с нимфи, в която с откровена насмешка се ширеха десет нимфи на кръст… Призля ми в пряк и преносен смисъл и последваха два мъчителни часа в кълцане на дъбинг(оказа се, че и той е свършил), миксиране, пърлене на волфрамови глави на газов котлон(държа го за тази цел) и последващо муховръзване. Ще знаете, че колкото е приятен е муховръза в неангажираща атмосфера, толкова е потискащ и досаден той в моменти на душевно и физиологично напрежение. Как да е изваях още двадесетина нимфи и сломен физически полегнах да почина в мир… За щастие, бях обработил верния ми приятел и спасен от демоните на ранното ставане успях да полежа до що-годе нормален час…
В осем часа развълнувани потеглихме с изумруденозелената каляска и неусетно, както се случва, когато човек пътува в приятна компания, пристигнахме на реката. Независимо от топлото и приятно време, навръх планината се зарадвах, че съм взел предвидливо яке и вълнено долнище и немъжествено се намъкнах в тях, подобно на ручейник в чужда черупка. Нивото бе прилично, водата с добра прозрачност, но по коритото на потока личеше, че доскоро тук е бушувала стихия, а между каменните грамади във водата бяха натрупани камари смъкнати клонаци от душманската сеч, която се водеше по единия планински склон. Започнах с доказана заешко-катерича нимфа в натурална окраска и кичозен крещящооранжев шал и резултата не закъсня – за половин час, лениво придвижвайки се срещу течението хванах три мерни рибки – нещо, което ме изпълни с приятна топлина, като се има предвид, че периодично и допълнително се изпълвах с такава от малката си манерка…
Обнадеждено продължих да пъпля нагоре, едно, че ме мързеше, а друго, че високия и стръмен бряг не предразполагаше към особени волности и бе готов да накаже всяко подценяване – нещо, доказано в много лош сценарий в предходен излет. Но природата бе сломявощо красива и дори тези слабости човек бе склонен да приеме като дребни обективни неудобства, осмислящи заниманието му.
С напредването на деня нивото на реката се покачи леко, но видимо и водата се замъти и започна да носи боклуци. Явно нагоре нещо се топеше, макар и рано, бих казал. Присъствието на клонките бе най-досадния момент, защото в най-неподходящия момент се закачаха по мухите, което налагаше досадно чепкане. Същевременно рибите се ловяха единствено на относително дебели заешки нифми. През цялото време лових със смъртоносна и лишена от въображение, и неопределеност комбинация от заешка и фазанова нимфа, но на последната не хванах нито една риба от общо над двадесет бройки. Варирах с размера на куката, големината и цвета на главата, разстоянието и разположението на мухите, но единствно удачна бе трътлеста заешка псевдогъгрица. Същевременно под речните камъни имаше дребни линеещи ларви на майски мухи в задоволително количество.
Към финала не ме домързя да се статрузя в стръмен дол, където в бързо темпо дръпнах две рибки и реших да приключвам. Слизането бе драматично, но излизането бе направо съсипващо и на няколко пъти станах пишман от прекалените си мераци, обаче в телесна цялост успях да изпълзя вир вода и на четири крака на калния горския път, където се озовах очи в очи с една подранила жаба, която ме изгледа с неприкрито презрение, след което всеки продължи по пътя си. Между другото, по урвата нагоре открих умилителен надпис, който гласеше „Али и Ази опънаха чичо Том”. Същия старателно бе издълбан на вековен дървесен вид – предполагам от Батман или Човека Паяк. За съжаление всичките ми крайници бяха конвулсивно вкопчени във всичко, което стърчеше от склона и не успях да го съхраня за аудиторията. Което обаче не ми пречи да запитам, защо е нужно да се превеждат със съкращения класически произведения и да се налага да се осведомяваме за неизвестни епизоди от основополагащи творби в инфарктни моменти?
Та това е в общи линии, мили приятели, другари, колоси, капацитети, корифеи, икони, идоли, мухарски богове от първи, втори и трети разряд. Прекарахме страхотно, както винаги, хванахме си риби, шума на реката изми душевните ни наслагвания и заредени с хубави спомени тръгнахме обратно. Пожелавам ви хубави моменти, здраве и споделяне, защото както е казал Емерсън, ако всички си разменим по една ябълка, накрая пак ще останем с по една, но ако си разменим мисли, всички ще имаме по много…
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
"Пуста чешка книга, що светли умове обърка и бастиса" :D
Регионален Бог FOREVER
Мухарски клуб "Джизъс"
Един призрак броди из българското мухарство - призракът на рилийза...
Първи и най-добър мухар в Габровска селищна система

Re: Подранило пролетно отдръстване вдън гори Тилилейски

#5
Липсвахте , г-н Мурджеев, липсвахте :D :D Поздравления за хубавия риболов и благодарско за още по-хубавия разказ.

П.С. Явно зимната летаргия не е подминала и форумната общественост, за което допринасят и новосформираните фейсбук групи, точещи безжалостно форумната кръвчица :D

Re: Подранило пролетно отдръстване вдън гори Тилилейски

#6
''...Слизането бе драматично, но излизането бе направо съсипващо ..''

Голям си! Радвам се, че точно твой разказ прочитам във форум, след толкова чакане на нещо споделено от реките.
...you gotta keep a sense of humor...gotta be able to smile through all this bullshit...remember that...
.

Re: Подранило пролетно отдръстване вдън гори Тилилейски

#9
Ами какво мога да кажа аз, дребен и неук в естеството на мухарските свещенодействия, след тоя пълен с хумор разказ? Винаги ми е било приятно да чета постовете на автора, предполагам че колегите разбират защо. Поздрави за хубавия излет и още по- увличащия начин на пресъздаването му писмено пред всички! :)

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 2 и 0 госта

cron