Река Лес (Lesse),Белгия

#1
След колебания от повече от година реших да опитам мухарския риболов и в Белгия. Режимът на риболов тук е също толкова объркан и сложен, както и самата държава. По принцип, за Валония има два вида разрешителни: евтиното от 12 евро дава право на риболов във всички плавателни води, но без газене. По-скъпото разрешително осигурява достъп и до горните течения на реките и позволява газене при мухарски риболов, но тези участъци са под контрола на местни риболовни клубове и там се заплаща и допълнителна такса.
По време на белгийския мухарски събор през януари посъбрах брошури от няколко местни риболовни клуба в Ардените, през лятото си купих разрешително за риболов във Валония – към 42 евро с пощенските разходи и в края на юли се натоварих в колата. Бях разгледал картата и бях избрал едно място, сравнително недалеч от Брюксел – градчето Ан сюр Лес (Han-sur-Lesse). Река Лес тече през голяма част от Валония и два километра преди въпросното градче изчезва изцяло под земята. След това излиза отново непосредствено до градчето и продължава. В участъка под земята образува една от най-прочутите белгийски пещери, гордо окичена с 3 звезди в пътеводителя на Мишлен. Ето как реката излиза от пещерата:
Изображение
Тази подробност обаче научих впоследствие, а когато в съботната сутрин пристигнах в центъра на градчето, останах с впечатлението, че цялото население на Бенелюкс се е събрало тук – хора, коли, каравани, колела – абсолютна лудница. Намерих адреса, където трябваше да си купя и разрешително от местния риболовен клуб. Какво по-подходящо място за тази цел от магазин за цветя и домашна украса! Поздравих женицата вътре и обясних какво искам. Тя се зарадва, извади големия тефтер и една бланка за членска карта и започна да пише. За да я улесня й казах направо да ми напише разрешително за два дни, защото смятах да ловя през целия уикенд. Тя ме погледна невъзмутимо и ми каза, че с дневни разрешителни не мога да практикувам мухарски риболов. Трябвало да си купя годишното специално разрешително за такъв риболов на цена 55 евро. Дори звънна набързо по телефона, за да се увери, че е така. Направих бърза сметка, че ще съм хвърлил 100-тина евро преди още да съм помирисал водата, но в крайна сметка ги прежалих и казах на женицата да продължи да пише. Накрая платих, сдобих се с членска карта, че даже и с една скромна брошурка с описание на участъците за риболов и друга полезна информация и се приготвих да тръгвам. За по-сигурно обаче попитах направо женицата къде са точно местата за мухарски риболов. Тя ми отговори любезно, че не е сигурна, че в околностите на града мога да практикувам такъв риболов. В следващия момент обаче явно забеляза, че започват да ме вземат дяволите, затова бързо ми посочи в брошурката адреса на секретаря на местния риболовен клуб и ми обясни как да го намеря, за да получа от него информация от първа ръка.
На посочения адрес, разбира се, нямаше никой. Но според брошурката, в съседната къща живееше друг член на клуба, който също беше посочен като лице за контакти, така че аз не се поколебах да потропам на вратата. След 1-2 минути измъкнах по чорапи един субект, трудно поддаващ се на описание и смърдящ на тютюн, алкохол и още кой знае какво. Поздравих, обясних за какво съм тук и го питах къде може да ловя с мухарка. Той поиска да ми види току-що купеното разрешително, почеса се тук-там и каза, че с това разрешително не мога да ловя с мухарката. Попитах го тогава с какво разрешително мога и къде и как мога да ловя с тази хартийка, която съм купил. Последва пак почесване и обмисляне, накрая ме помоли да почакам малко и си влезе обратно у дома. Появи се 1-2 минути по-късно и отново поиска да ми погледне разрешителното. Тогава най-после явно нещо му просветна и каза, че всичко било точно – можел съм да ловя в мухарските участъци, които бяха два: един точно преди реката да се скрие в пещерата и един в долния край на градчето. Нещо повече, можел съм с това разрешително, ако искам, да ловя и в участъците за обикновен риболов. Попитах как най-лесно да намеря втория участък, защото беше по-близо. Човекът нямаше много зъби, та беше трудно да разбера какво точно обяснява, но все пак схванах, че участъкът се намира между някаква станция и някакъв къмпинг. Качих се в колата и след пет минути най-после бях там – ориентирах се по табелките, обозначаващи границата на участъците.
Изображение
Станцията се оказа пречиствателната станция на градчето – не искам да ви казвам какви неща се премятаха в бетоновите корита. А къмпингът се оказа огромен палатков ученически лагер. Ако в този момент някой ме беше уведомил, че точно в три часа следобед всички деца ще нахлузят банските и с викове и крясъци ще се нацамбуркат във водата, щях моментално да върна разрешителното и да си поискам парите обратно. Обаче, нямаше кой да ми даде тази информация, така че сглобих пръчката, намъкнах се в доспехите и тръгнах да огледам участъка. Реката беше сравнително малка, с цвят и консистенция като Перловската, че и на аромат го докарваше като нея. Все пак в един вир видях тлъста сянка, която достолепно се премести под едни ниско надвиснали клони.
Изображение
Ето едно любезно предупреждение за риболовците, че оттук нататък реката вече се стопанисва от друг клуб и съответно – трябва друго разрешително.
Изображение
Избрах си място, което не изглеждаше много отъпкано и започнах със суха муха. Първите 1-2 атаки, макар и пропуснати, ме обнадеждиха, докато си дадох сметка, че това са дребосъци.
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Продължих настоятелно да замерям реката със сухи мухи и в крайна сметка след около час упорити усилия успях да направя „малък“ шлем: малък липан – 10 см, малка балканка - 9 см и един пръскач. Поразходих се из участъка, хванах още няколко пръскача и стигнах до един по-голям вир, където някаква по-прилична риба събираше насекоми под един храст.
Изображение
Изпуснах я два пъти и реших, че е време за кратка почивка. Сандвич и белгийска бира ми дойдоха добре, след което пак се върнах на реката.
Точно тогава децата от лагера решиха да поплуват „гемиджийската“ в мухарския участък и аз се изнесох към вира, където онази риба продължаваше да си събира. Тук най-после стана нещо интересно в рамките на 5 минути – рибата се оказа приемлив липан, а на 7-8 метра по-нагоре от него се обади и една петниста красавица.
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Последва отново безплодно обхождане на реката и в късния следобед, вече доста разочарован, се изнесох към другия мухарски участък над пещерата. Там реката ми хареса повече, защото имаше повече бързеи и места, които да държат риба, а и беше една идея по-чиста. Разбира се, имаше и повече риболовци. Да не говорим за тълпите, които бяха налазили буквално всеки сантиметър, незает от растителност или постройки. Все пак тук дръпнах още 2-3 пъстърви и изпуснах 1-2 атаки. Запомних обаче един хубав вир, който се оказа добро място с доста риби и ще го видите на няколко от снимките. При следващите ми идвания в тази част от реката въпросният вир винаги се отчиташе с по няколко риби.
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Посетих същите участъци още два пъти в края на август и за закриването на сезона и в края на септември.
Изображение
Изображение
Хванах риби и на нимфа, и на суха муха, включително и един доста приличен липан, но като цяло бих могъл спокойно да сравнявам резултатността на риболова по тази река с някоя нашенска.
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Потвърди се една информация, която бях прочел преди време в един англо-езичен форум: в Белгия има прилични места за риболов, ако денят е успешен, може да се хванат дори и повече от 5-6 риби, но който иска наистина да си направи хубав риболов, по-добре да отскочи до близката река Кил в Германия.

Re: Река Лес (Lesse),Белгия

#2
Благодаря, Ники, за риболовната разходка из Белгия :D . Това ,което бях чувал за Белгия(освен вафлите и бирата :D ), е че има прекалено много мухари и прекалено малко реки за тях :) Явно наистина е така.
Поздрави, наслука и продължавай с репортажите от близо и далеч ! ;)

Re: Река Лес (Lesse),Белгия

#3
Добре известният "белгийски член-кореспондент" Иво Вутов-а.к.а Вуте, живее от години в Белгия, и лови прекрасни риби, по много, и за 10 евро на ден, мисля.

https://fbcdn-sphotos-f-a.akamaihd.net/ ... 834617ac7c[/image]

https://scontent-a-ams.xx.fbcdn.net/hph ... e=54B431D7[/image]

https://fbcdn-sphotos-h-a.akamaihd.net/ ... a9e047d003[/image]

Прекрасен приятел, ФАНТАСТИЧНО ръкат човек /за мен, най-ръкатият, когото съм виждал през живота си/- скулптор, реставратор, дърворезбар, човекът, реставрирал два обекта от световно значение -гарата в Антверпен :http://bela.bg/%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%B9 ... %BB%D0%B0/, и една сграда на някаква европейска комисия..
Един от хората, за които съм щастлив ,че познавам от години, и се гордея, че е българин !
Ники, свържи се с Иво- може да ходите заедно ...

Re: Река Лес (Lesse),Белгия

#4
Относно Белгия- най-запалените мухари, които може да си представите. Поради факта, че е втората по гъстота на населението държава в света, щъкат по всички известни дестинации, като луди. Макар, че и във тяхната страна има запазени места, това са хората ,които определено обикалят Европа и света, непрекъснато ..
Не само за тях, за всички европейски мухари е характерна жаждата за приключения.
Няма да забравя една коркова дъска за обяви, на входа на един магазин за риболовни принадлежности в Австрия. Цялата беше покрита със пласт от бележки, със приблизителен текст :
- " Вдругиден тръгвам за Словения, който иска да дойде ,да се обади.."
-" Аз, Еди-кой си, и Еди кой си ,сме се наканили за Канада. Желаещи да се присъединят !?"
Изобщо, хората отдавна са осъзнали, че да живееш като кон с капаци, не е добре, и ,че светът е голям, и пълен с красиви места .
Няма да забравя също, как един "студен и надменен" европеец от Лихтенщайн, след като ни видя, как се опитваме да си направим "селфи", напразно мъчейки се да закрепим апарата на облегалката на канапе в ресторанта, се приближи , и с думите : " Ако позволите, господа-не мога да допусна да се мъчите така!", взе апарата, и ни снима.. Най-спокойният човек, който съм виждал, беше скъсал напълно календарчето, и надлъжно, и напреко. На въпроса-колко време смята да лови на реката, на която бяхме / Фушерахе, бившата лична река на сем. Фердинанд Порше/, каза : - "Не знам, може три дни, може и седмица"...
Няколко часа по-късно, си споделяхме мухи, истории и дестинации, все едно се познаваме отдавна !

Re: Река Лес (Lesse),Белгия

#6
Привет Ники, удоволствие бе да изчета два пъти (в двата форума) репортажа въпреки, че беше ни разказал половината от него :D..... А с Вуте се запознахме на свещенната река РИБНИК в Босна и Херцеговина - член коренспондент на място, много буден и свестен човек, да ти е драго да общуваш с него.
The grass was greener, The light was brighter, The taste was sweeter, The nights of wonder, With friends surrounded, The dawn mist glowing, The water flowing, The endless river. Forever and ever.

Re: Река Лес (Lesse),Белгия

#8
Здрасти Ники,

Мерци за хубавия ерепортаж.
аз ходя също по тази (и по други в района) река в този и в по-долен участък.
Не мога да се съглася с твърденията за макс 5-6 риби в Белгия.
Особена в No Kill учасъци (на клуб чиито табели си снимал)
и добър ден човек може спокойно да стигне и данине 40-50 риби.
При това аз ловя предимно на суха, което ограничава донякъде.
Проблема на участъка в който си бил е че е много малък,
и в определен момент става безинтересен.

Ако решиш да ходиш пак се обади, може да идем заедно (аз живея в Брюксел).

Поздрави,
Митко

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 5 и 0 госта

cron