Моята пъстървова 2017-та

#1
Здравейте на всички,

За мое голямо съжаление форумите западат за сметка на Facebook, а там нещата някак губят голяма част от своя чар и блясък, поне според мен. Пъстървовия сезон приключи, а аз намерих малко време да споделя с вас мойте преживявания. Надявам се с това да събудя желанието и на други колеги да се върнат към форумното писане. Стига толкова лирическо отклонение, време е да се върна на темата.

Откриването се състоя на 1-ви Февруари, а по някое време заваля и сняг. Стартът беше даден, а началото бе трудено и мъчителено, но за сметка на това споделено с весели другари. В хода на сезона, по една или друга причина, излетите с приятелите се осъществяваха по-рядко за сметка на индивидуалните. В голяма част от времето се бях вглабил изцяло върху преживяването и сега отчитам, че рядко съм правил снимки. И така композиционната рамка на моя пъстървов сезон е оформена от снега който не беше особена изненада при откриването, но когато ме заваля на 22-ри Септември да го кажем така - не беше най-очакваното нещо.

Бях си дал дума (както и всяка предишна година), че риболовът на суха муха трябва да е повече от този на нимфа (да се чете - рибилов със състезателния шнур с диаметър 0.50 и 5-6м лидер с индикатор от цветно влакно). Както можеше да се очаква това не се случи, но все пак ще отбележа, че часовете в които шхурът беше във въздуха бяха значително повече от преди. Целенасочено направих няколко риболова отделени изцяло на сухата муха, без значение от това какъв ще е резултатът в края на деня. Също така главна роля изигра и фактът, че тази година поне 1/3 от риболова ми е бил по нашите красиви планини и техните спиращи дъха езера. След като споменах езера ще отворя една голяма скоба за да кажа, че ми се губи нещо из форума един мустакат младеж (и не само) :-k и явно ще трябва да се дърпат уши при някой от муховръзите и с това затварям скобата.

Голяма част от времето си отделих на експерименти в различните елементи от риболова с муха - схеми с различни по дължина и вид лидери, подреждане на линията, водене на мухата, облавяне на не толкова перспективни места и не на последно място на живите насекоми. Бяха вързани и изпробвани голямо количество нови (за мен) модели мухи, няйко от които се представиха добре, на други ще бъде даден втори шанс, а трети останаха в забвение някъде по безкрайните боклуци и закачки без шанс да се докажат. Когато полужението беше тежко и клонеше към капо експериментите рязко секваха за сметка на доказалите се методи и мухи. Някой колеги казват, че капото е част от играта и аз на няколко пъти не успях да мина на следващото ниво и си останах с нулата. Друг път се хващаха по 1-2 рибки колкото да не е без хич. За щастие ги имаше и моментите които всеки чака с нетърпение и за които всеки път се надяваш, че ще се случат, но като цяло са рядкост. В няколкото възможности които се откриха пред мен се докоснах до някой от най-борбените, хитри и атрактивни риби, риби които бяха на друго ниво.

За да остана верен на себе си и на своята разсеяност по време на (и освен това преди и след) риболов ще обърна малко повече внимание на една случка в последните дни преди закриването. След като не ми се беше случвало през годината може би трябваше да го очаквам, но явно бях решил, че съм счупил каръка. С няколко думи риболов с добър приятел, имах късмет да хваня няколко добри риби и да изпусна още няколко (естествено по-големи :D ) като една от тях се отличаваше значително и приключи с ранно късане на 0.16 (най-вероятно заради не добре направен възел). Съответно адреналинът ме удари здраво и не бях на себе си с часове след това. Два дни по-късно установявам, че макарата ми я няма,а минути след това разбирам, че същото е сполетяло и въдицата. Оказа се, че съм ги забравил в комплект подпряни на едно храстче до колата. За мой голям късмет кротко си ме чакаха там покрити с капчици роса. O:)

Винаги съм се старал моят екологичен отпечатък де е минимален, да пазя природата и да увеличавам грижата си към и за нея. Тази година тя си ми го върна тъпкано и беше изключително благосклонна към мен. Направих едни от най-зпомнящите се излети в едни от най-трудните на вид условия и не говоря само за брой или големина на рибите, а за цялостни преживявания и останалите от тях спомени. В този ред на мисли ще приключа с писането до тук, позволявайки си да перифразирам една крилата фраза на Васил Левси и да я пречупя през призмата на моя пъстървов риболовен сезон - Времето беше с нас и ние бяхме с времето, то нас обръщаше и ние него.
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
https://www.youtube.com/watch?v=q-juxgCSaiU

Поздрави,
Крис
Луд умора няма, само се поти...

Re: Моята пъстървова 2017-та

#2
Така е, Крис, на много хора ни липсва форумното общуване, фейса има огромни предимства и всичко е по-лесно, но пък нищо не остава за съжаление ... Лично за себе си преливам риболовите много един в друг и при мен реално няма "сезон" - всичко се размива от посрещането на новата година до изпращането на старата в разнообразни излети на различни места и за различни риби ...
Rosen's Fly Fishing Blog / Мухарски Клуб 'Стримерите'

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 7 и 0 госта

cron