Моята пъстървова 2018-та

#1
Изображение
Здравейте,
Малко късно, но поне в календарната година, успях да намеря време и да направя обобщението на изминалия пъстървов сезон. Хубаво е човек да си прави равносметка поне веднъж годишно и да си извади списък с нещата които не са се получили добре, за да има над какво да работи. Съответно да си постави цели за следващата година и да види какво е станало с миналогодишните.

Откриването на сезона винаги оставя по-дълбока следа в съзнанието, може би защото е толкова желано през дългата зима. Този сезон реших да избегна стандартната навалица по топлите ни карстови реки, затова се насочих към пустия и студен фрий стоун. Изобщо не съжалявам за това си решение, за около 5-6 часа видяхме не повече от трима риболовци. Намирането на рибите беше изключително трудно, а те от своя страна доста капризни и на дълбоко, търсещи дребни мушици. Още помня как започна всичко, с въпроса "И там ли нищо?", а отговора за разлика от предишните 4ч. ходене беше - "Само 1 почукване". Това ми беше достатъчно да се върна и да упорствам. Рибите още бяха групирани на едно място и започна предаването гол след гол. Рибите ми се сториха доста борбени за тези ледени води.
След като дадеш старта всичко започва да се случва по-спокойно и според реда на нещата. Възползвах се от всяка отдала се възможност за риболов и за щастие капото само се прокрадваше тук-там без да се натрапва. Обиколки по реки и езера до колкото позволяваше времето. Бих казал, че нормално за нашия климатичен пояс протекоха и зимата и пролетта, лятото изненадващо беше много дъждовно, след това пък настана една суша, която продължи чак до късна есен.
Малко по малко се изнизваха дните, излетите с приятели по познати и непознати места започнаха да се редуват със състезанията и така неусетно дойде края на сезона. Закриването не ми е оставило толкова спомени колкото откриването. Една от причините сигурно е, че имах възможността да го разсроча в няколко последователни дни и спомените са се поомешали. Другата е, че трябваше да се лови колкото може повече, защото идваше дългата зима.
Във вихрушката от спомени, снимки и емоции се открояват няколко по-интересни момента:

Веднъж си бях забравил, въдицата, друг път обувките, трети - дъждобрана и тн. Понякога успявах да излезна от ситуацията (къде благодарение на приятел, къде на късмета), друг път - не.

С рибите беше горе-долу същото - веднъж има, друг път няма, а трети - ти късат нервите. Определено и тази година не успях да хвана митичната или поне да надградя в размера на предишната.

Броя на извадените риби над 40см. не беше повече от миналата година и се събират на пръстите на едната ръка. За щастие (или пък не) откачените и скъсали с предполагаем размер около споменатия са в същия порядък.

Хванах първата си дива риба на стример. В друг ден хванах още една!

По трудния начин се научих, да проверявам по-често възлите по линията. Знаем, че мухите който са във водата имат по-голям шанс да хванат от колкото тези в кутията. Времето което "губите" в проверка на възела и като цяло на линията преди и по време на риболова отплаща многократно при извадена риба за сметка на късане (обикновено от митичната)!

Плувах в реката с пълно бойно снаражение (естествено не по мое желание). Освен, че беше студено и мокро си беше и опасно.

Спасих от изяждане няколко рибки (или поне го отложих във времето). Понякога и добрия тон помага на каузата.

Почти напълних гащеризона (не с вода :D) след падането в непосредствена близост на една гръмотевица. От тогава не се подигравам на Къната, че захвърля въдицата и при най-малката светкавичка!

Срещите с различни животни винаги са изпълвали със смисъл и най-тегавите риболовни дни. Най-запомнящата се тази година беше срещата с една видра, която наблюдавах в продължение на 10мин., а през цялото време тя не ме беше забелязала и ловуваше усърдно на не повече от 5 метра от мен. В един момент беше толкова близо, че можех да я гребна с кепа. Естествено не бих направил такава глупост, просто си извадих телефона и направих кратък клип.

Равносметката показва, спад във времето отделено в риболова на суха муха което не е добре. Това остава номер едно в списъка за поправки следващата година! Сега докато избирам кадри и си припомням хубавите моменти, осъзнавам, че съм бил още по-пестелив от към запечатване на емоциите в снимки. Две неща за които явно се сещам само докато пиша...
Все пак поглеждайки ретроспективно във времето, мога да кажа, че изпращам една добра година в риболовен план. Надявам се следващата да ми донесе повече, а и на всички вас!

Да започнем снимките с малко мушички:
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение

И сега по-същественото :wink:
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение

За финал две клипчета :)

Видрата - https://www.youtube.com/watch?v=YweoXBdln3M
Рибата - https://www.youtube.com/watch?v=6oOsLDjwnu0

Поздрави,
Крис
Луд умора няма, само се поти...

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 7 и 0 госта

cron