Моята пъстървова 2019-та

#1
Още един пъстървов сезон приключи. Като гледам и форума го чака същата участ...

Понякога обичам да ходя за риба сам, обикновено когато времето е ограничено или искам да остана само с мислите си. Понякога обичам да ходя за риба с приятели, какво по-хубаво от среща с приятел на реката, да ловите рамо до рамо и забавлявате заедно? Понякога обичам да не ходя за риба, а да седна зад менгемето и да вържа някоя муха. Понякога обичам да не ходя за риба и да прекарам повече време със семейството си.

Разглеждайки снимките в които съм ходил за риба, забелязвам, че те намаляват всяка година. Не защото ме мързи и не защото местата и рибите не са красиви, а просто защото искам да разтегля момента максимално във времето и да му се насладя на 110%, ако е възможно. Все пак успявам и да направя по някоя снимка, за да мога по-лесно да се връщам към определени мигове, които да запазя за по-дълго и да ме топлят поне до началото на следващия сезон.

Стига лирични отклонения, време е за същината! Откриването беше уникално, групата ни беше силна, рибите групирани, а ние ги намерихме и направихме риболова на живота си. Беше нещо страшно и за жалост не вярвам, че ще се повтори някога отново в България, а да не говорим 1-ви Февруари. Хванах над 50 риби на суха муха за 3-4ч., а общо 4 човека хванахме над 400 риби от изгрев до залез. Месецът продължи доста добре и имаше доста емоции по реките, но две откачания на големи риби още са ми в съзнанието. Пролетта като цяло беше благосклонна и рибите активни, направих още няколко добри риболова до началото на лятото. Времето и мераците ми за пъстърви в жегата не бяха много, а и забраната за НП Рила в голяма степен тушира и езерните риболови. За сметка на това, баща ми за пръв път прояви мерак да сподели един риболов с мен. Да имаш щастието да показваш на човека запалил те по риболова, да го напътстваш и да споделиш с него емоциите след първите уловени пъстърви на муха е просто нещо уникално и незабравимо. В края на лятото успях да направя няколко целенасочени риболова на суха муха в часовете преди залез. Естествено хубавите моменти бледнеят на фона на спомена за "митичната" скъсала и отплувала с пиърсинг Клинкхамър. Рибите бяха натрупали маса и енергия, дори в маловодието успяваха да доставят максимално уоволствие на щастливеца успял да закачи някоя от порядъка на 30см. Сезонът напредваше и неусетно дойдоха първите признаци за настъпването на есента. Дойде време за закриване, планът беше за последен напън в търсене на "митичната". Няколко пречки от различен характер успяха да ме забавят и напрегнат достатъчно за да сменя стратегията - спокоен, релаксиращ риболов в хладното, но иначе хубаво слъчево време. Рибите бяха активни, борбени и страшно красиви. Получи се страхотно, приятно и зареждащо за дългата зима закриване.

Равносметката е направена, поуките са много, но най-важното е да сме на реката, да се забавляваме и да споделяме тези емоции, защото щастието отразено в чужите очи е в пъти по-голямо!

Ходете за риба сами, ходете за риба с приятели, вържете по някоя муха или се забавлявайте със семействата си, наслаждавайте се на живота във всичките му аспекти!

Поздрави,
Крис


Реката крие своите тайни:
Изображение
Брега може да изглежда така:
Изображение
Или така: (разликата между двете снимки е само 200м.)
Изображение
Малко пейзажи:
Изображение
Изображение
Изображение

Каменарка:
Изображение

Рибки:
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Луд умора няма, само се поти...

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 2 и 0 госта

cron