Местност, отстояние и посока от населено място: манастир в Търновските височини от Средния Предбалкан, разположен под величествен скален венец в Търновския (Дервентския) пролом на р. Янтра, на десния й бряг и на ок. 6 км С от гр. Велико Търново

Историческо развитие и сегашно състояние: основан е според едни изследователи през ХІ в., а според други – през ХІV в. След падането на България под турско робство запада, но от ХV до ХІХ в. попада под покровителството на влашки и молдовски войводи, за което са запазени дарствени грамоти. През 1803 г. манастирът е бил ограбен от кърджалии, а през 1812 г. е сполетян от чумна епидемия. Възобновен е през 1847 г., а през 1913 г. сериозно пострадва при земетресение. Тогава се срутват построената от майстор Колю Фичето и изографисана от Захари Зограф черква и жилищните сгради. Оцеляват само няколко стари икони, част от които рисувани от Захари Зограф. Манастирът е възобновен през 1927 г. и понастоящем е постоянно действащ

Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: представлява комплекс от внушителна трикуполна черква (с подземен параклис под нея), жилищни и стопански сгради. Към края на Втората българска държава в Патриаршеския манастир Св. Патриарх Евтимий създава прочутата Търновска книжовна школа. Обявен е за паметник на културата

Информацията е предоставена от Красимир Новаков

Снимки: Iantra.com